След Рафах няма никаква разлика между Израел и Третия райх. Срам за САЩ и всички, които са съучастници в този жесток геноцид
Автор: Герган Ценов, Facebook.
Герган Ценов е публицист и музикант, роден в България, само че от 25 години живее в Съединени американски щати. През 2015 година основава в Ню Йорк собствен личен оркестър (Камерен отбор „ Ценов “), чиято съществена задача е осъществяването и популяризирането на българска класическа музика. В България има издадени четири книги с прозаичност, лирика и драма. Публикуваме коментара му с неговото единодушие.
След това, което израелската войска извърши в бежанския лагер в Рафах, не желая в никакъв случай да имам нищо общо с страната Израел. Никога през живота си не желая да стъпвам на територията на тази страна, тъй като аз персонално се опасявам от нейните поданици, които в голямото си мнозинство фанатично поддържат един режим на апартейд, етническо пречистване и геноцид.
След клането в Рафах за мен персонално към този момент няма безусловно никаква разлика сред Третия райх и Израелската страна, както и сред Адолф Хитлер и Бенямин Нетаняху. Това, което съм чел и виждал в най-кошмарните книги и филми за Втората международна война, сега се случва пред очите ми и аз персонално не имам намерение да не преставам да си затварям очите пред един явен фашистки режим, който за разлика от режима на Адолф Хитлер, продължава към този момент цели 76 години. Последните няколко месеци бяха за мен един същински читателски и зрителски призрачен сън – истории за всеобщи разстрели и изселвания, за всеобщо изтребване на дами и деца, за целеустремено изтребване на лекари и кореспонденти, за изтезания и изтезания на политически пандизчии, за концентрационни лагери с безчовечен медицински интервенции, за биологическо оръжие и изтровени кладенци, за десетки хиляди скрито стерилизирани нееврейски дами, за незаконно пласиране на телесни органи на палестински (и освен палестински) жертви, за взривяване на лечебни заведения и университети, за арестуването и затварянето на стотици палестински деца без съд и присъда, за демонстративно изгаряне на книги, за принудителен апетит и запор върху филантропична помощ, за оферти за женитби церемониално съпроводени от взривяване на лечебни заведения и университети...
Срамувам се от позицията на американското държавно управление и американския сенат, които не престават да бъдат директни съучастници в един нечовечен геноцид.
Срамувам се от продажността на американските политици и дипломати под напора на безскрупулното израелско лоби.
Срамувам се от това, че всички тези свиреп закононарушения против човечеството се правят благодарение на моите персонални налози, които всяка години пътуват към Израел под формата на военна помощ, макар че такава помощ е в непосредствено несъгласие с американското и интернационалното право.
Срамувам се от доста мои другари, които не желаят да погледнат истината в очите, единствено тъй като това ще им навреди на кариерата.
Срамувам се от формалната позиция на родината ми България, която единствено преди няколко седмици гласоподава в Организация на обединените нации „ въздържала се “ по въпроса за присъединението на Палестинската страна към Организация на обединените нации. Срамувам се от по този начин наречените български „ интелектуалци “, които са заровили глави в кариери, награди и оценки и нямат гръбнака и сърцето да изкажат каквато и да е ясна позиция по който и да е филантропичен въпрос под боязън, че това може да им се отрази на тяхното безшумно и мизерно живуркане.
И тъй като моите думи са безсилни да изразят голямата ми болежка и яд, ето фрагмент от писмото, което Алберт Айнщайн и още няколко десетки еврейски интелектуалци са изпратили до „ Ню Йорк Таймс “ на 4 декември 1948 година, единствено седем месеца след основаването на израелската страна:
„ Сред най-тревожните политически феномени на нашето време е появяването в новосъздадената страна Израел на " Партията на свободата " (Тнуат Хахерут) - политическа партия, която по своята организация, способи, политическа философия и обществен зов е близка до нацистките и фашистките партии. Тя е основана от членовете и почитателите на някогашната организация Иргун Цвай Леуми - терористична, дясна и шовинистична организация в Палестина.
Шокиращ образец е държанието им в арабското село Дейр Ясин. Това село, което се намираше настрана от основните пътища и беше заобиколено от еврейски земи, не беше взело присъединяване във войната и даже беше отблъснало арабските банди, които желаеха да употребяват селото за своя база. На 9 април терористични банди нападнаха това спокойно село, което не беше военна цел в сраженията, убиха множеството от жителите му (240 мъже, дами и деца) и оставиха няколко от тях живи, с цел да ги развеждат като пленници по улиците на Йерусалим. По-голямата част от еврейската общественост беше ужасена от това действие и Еврейската организация изпрати извинителна депеша до краля на Транс-Йордания Абдула. Но терористите надалеч не се срамиха от действието си, а се гордееха с това кръвопролитие, необятно го разгласиха и поканиха всички задгранични репортери, намиращи се в страната, да видят насъбраните трупове и общия безпорядък в Дейр Ясин. “
Още за създателя:
Диригентът Герган Ценов с дебют в литературата
